Европа отново ражда деца
Континентът с позитивен прираст за първи път от 2016 година
Пандемията от COVID-19 не е подтикнала изначално
Общият коефициент на раждаемост се усилва
Над 4,09 милиона бебета са родени в Европейския съюз през 2021 година - нарастване с 20 000 по отношение на 2020 година, демонстрират данни на Евростат, оповестени в четвъртък.
Данните бележат първото нарастване на броя на ражданията в Европейски Съюз от 2016 година насам.
Въпреки че ограниченията за блокиране, приложени в цяла Европа по време на пандемията COVID-19, доведоха до спекулации дали те ще доведат до скок на раждаемостта, тя в действителност понижа през 2020 година, преди да се увеличи още веднъж през 2021 година в някои страни. Това накара някои учени да повярват, че хората просто са изчакали първичният потрес от пандемията да премине, с цел да имат деца, разяснява електронно издание “Политико ”.
Коефициентът на раждаемост (средният брой деца, които се планува една жена да има през живота си) също се е нараснал за първи път от 2016 година насам, като междинната стойност за Европейски Съюз е 1,53 живородени деца на жена - по отношение на 1,50 през 2020 година
Франция има най-голям коефициент на плодовитост в Европа, с 1,84 живородени деца на жена, до момента в който Малта има най-нисък - 1,13 живородени на евентуална майка.
Коефициентът за живи раждания в България съгласно данните на Евростат възлиза на 1,58 или тъкмо в междинните стойности за Европа.
През последните десетилетия европейците като цяло раждат по-малко деца и този модел частично изяснява забавянето на растежа на популацията на Европейски Съюз. Най-широко употребяваният индикатор за раждаемост е общият коефициент на раждаемост: това е междинният брой деца, които една жена би родила живи през живота є, в случай че тя премине през фертилните си години, съответстващи на характерните за възрастта равнища на раждаемост на дадена година. Общият коефициент на плодовитост от към 2,1 живородени на жена се смята за равнище на заменяне в развитите страни: с други думи, междинният брой живородени на жена, нужен, с цел да се поддържа непрекъснат размер на популацията при липса на миграция. Общият коефициент на плодовитост под 1,3 живородени на жена постоянно се назовава “най-ниска-ниска плодовитост ”. Общият коефициент на раждаемост е съпоставим в другите страни, защото регистрира измененията в размера и структурата на популацията, показва отчета.
През 2021 година общият коефициент на раждаемост в Европейски Съюз е бил 1,53 живородени деца на жена с повишение от най-ниското равнище от 1,43 през 2001 година и 2002 година до релативно високо равнище от 1,57 през 2010 година, показват учените, създатели на проучването.
Пандемията от COVID-19 не е подтикнала изначално
Общият коефициент на раждаемост се усилва
Над 4,09 милиона бебета са родени в Европейския съюз през 2021 година - нарастване с 20 000 по отношение на 2020 година, демонстрират данни на Евростат, оповестени в четвъртък.
Данните бележат първото нарастване на броя на ражданията в Европейски Съюз от 2016 година насам.
Въпреки че ограниченията за блокиране, приложени в цяла Европа по време на пандемията COVID-19, доведоха до спекулации дали те ще доведат до скок на раждаемостта, тя в действителност понижа през 2020 година, преди да се увеличи още веднъж през 2021 година в някои страни. Това накара някои учени да повярват, че хората просто са изчакали първичният потрес от пандемията да премине, с цел да имат деца, разяснява електронно издание “Политико ”.
Коефициентът на раждаемост (средният брой деца, които се планува една жена да има през живота си) също се е нараснал за първи път от 2016 година насам, като междинната стойност за Европейски Съюз е 1,53 живородени деца на жена - по отношение на 1,50 през 2020 година
Франция има най-голям коефициент на плодовитост в Европа, с 1,84 живородени деца на жена, до момента в който Малта има най-нисък - 1,13 живородени на евентуална майка.
Коефициентът за живи раждания в България съгласно данните на Евростат възлиза на 1,58 или тъкмо в междинните стойности за Европа.
През последните десетилетия европейците като цяло раждат по-малко деца и този модел частично изяснява забавянето на растежа на популацията на Европейски Съюз. Най-широко употребяваният индикатор за раждаемост е общият коефициент на раждаемост: това е междинният брой деца, които една жена би родила живи през живота є, в случай че тя премине през фертилните си години, съответстващи на характерните за възрастта равнища на раждаемост на дадена година. Общият коефициент на плодовитост от към 2,1 живородени на жена се смята за равнище на заменяне в развитите страни: с други думи, междинният брой живородени на жена, нужен, с цел да се поддържа непрекъснат размер на популацията при липса на миграция. Общият коефициент на плодовитост под 1,3 живородени на жена постоянно се назовава “най-ниска-ниска плодовитост ”. Общият коефициент на раждаемост е съпоставим в другите страни, защото регистрира измененията в размера и структурата на популацията, показва отчета.
През 2021 година общият коефициент на раждаемост в Европейски Съюз е бил 1,53 живородени деца на жена с повишение от най-ниското равнище от 1,43 през 2001 година и 2002 година до релативно високо равнище от 1,57 през 2010 година, показват учените, създатели на проучването.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ